Какво представлява Генералното инвестиционно споразумение?

The общ инвестиционен договор това е договор, който урежда всички отношения между финансов посредник и клиент и който трябва да бъде изготвен в писмена форма, съгласно правилото на чл. 23 Законодателен декрет №. 58/1998 (Консолидиран финансов закон или TUF), под наказателна отговорност за недействителност на споразумението.

Също така, нищожностт.е. отказът на всички поръчки за покупка и продажба, включващи инвеститора, като се има предвид този конкретен правен казус, е приложим само от клиента открито, който е свободен да го прилага изцяло или да го прилага само за някои неправилни инвестиции.

Няма конкретен модел за изготвяне на общ инвестиционен договор, така че е важно да знаете, че при изготвянето си този вид договор трябва:

• конкретизира предоставяните услуги и техните характеристики;
• установява срока на действие и начините за подновяване на договора;
• установява методите, които да бъдат приети за промени в самия договор;
• посочва начините, по които клиентът или инвеститорът може да издава нареждания и инструкции;
• предвиди честотата, вида и съдържанието на документацията, която ще се предоставя на клиента, като отчита извършената дейност;
• посочват и регулират, при договарянето, получаването и предаването на поръчки, процедурите за създаване и попълване на финансирането или гаранцията на договорените операции, като посочват отделно средствата, установени за изпълнение на операциите, отнасящи се до финансови инструменти деривати и варанти;
• посочете всички други договорни условия, договорени с клиента за предоставяне на услугата.

Когато общ инвестиционен договор е недействителен

Там валидност на общ инвестиционен договор винаги е бил вековен въпрос, тъй като съдебната практика е давала противоречиви мнения през годините.

По-точно имаше две противоположни ориентации.

Според първата теза договорът става валиден, когато клиентът подпише договорната форма, съдържаща рамковия договор, или частта от договора, която определя общите условия.

По мнението на съдиите и авторите, съобразили се с тази теза, формалното изискване в този случай трябва да се счита за спазено, тъй като ще бъде гарантиран интересът на инвеститора към знание, прозрачност и информационна цел.

В такъв случай, не би било необходимо подписа на финансовия посредник, така че договорът да се счита за валиден.

Волята на инвеститора трябва да бъде изразена в писмена форма, докато тази на финансовия посредник може да бъде изразена в други форми, подходящи за разкриване, дори и предполагаемо, наличието на неговото съгласие, като например изготвянето на договорния текст, събирането на на абонамента на клиента, доставката на договора или изпълнението на същия.

В този смисъл Върховният съд се произнесе за първи път през 2012 г.:

„Разпоредбата на формата, съдържаща се в член 23 от законодателен указ №. 58 от 1998 г. се удовлетворява само от подписването на договора от инвеститора, когато на представения в съда екземпляр от клиента е изписано „копие от този договор ни е връчено от вас“. Изискването за писмена форма се спазва и когато при подписване на договора само от инвеститора, банката представя копие от договора в съда или банката демонстрира желанието си да използва самия договор, произтичащо от множество действия, извършени по време на хода на взаимоотношенията (напр. съобщаване на извлечения от сметки).“

Това заключение би произтичало и от необходимостта да се избягва прочитането на чл. 23 cit., неефективни за финансовия пазар, насочени към избягване на опортюнистичното използване на формалното изискване.

Друга правна ориентация обаче твърди, че a основно споразумениеобщ инвестиционен договор е нищожен, когато също не е записан от финансовия посредник.

Ориентацията е потвърдена и от Апелативния съд на Болоня с присъда от 19 май 2015 г.:

„Подписката не може да бъде доказана чрез текстове, презумпции или дори признание…; относителното доказателство не може да бъде предоставено дори чрез документи, изпратени впоследствие в хода на отношенията (Cass. 7283/13, който съществено противоречи на Cass. 4564/2012), нито с представянето в съда от субекта, чийто подпис липсва, че ( освен датата на влизане в сила на действието на дадено съгласие, изразено по този начин), искането за недействителност води до „оттегляне на предложението“, към което може да се приравни писменият текст, идващ само от една страна“.

Това е само един пример, имало е и други случаи, като например решението на касационната инстанция n. 5919 от 24 март 2016 г. или н. 8395 от 27 април 2016г.

Тази теза се подкрепя и от членове 1326 и 1350 от Гражданския кодекс, според които, за да се счита договорът за сключен, е необходима размяна на съгласия между страните, която трябва да се извърши и за двете договарящи страни в изискваната от закона форма или писмено. Невалидност на наказанието.

Следователно до момента клиентът, т.е. инвеститорът, може свободно да поиска нищожност на договора за някои операции, извършени от финансовия посредник, като знае, че последният може да оспори това решение.

След това окончателното решение ще бъде взето в съда. Така че, ако обмисляте разваляне на общ инвестиционен договор с финансов посредник, препоръчваме ви да имате и контакт с добър адвокат.

Ако, от друга страна, се интересувате от откриването и по-доброто разбиране на света на инвестициите, тогава ви каним да се присъедините към нашия общност безплатно, където можете да намерите много полезна информация, за да се доближите до тази реалност.